Има едно особено чувство, което се появява всяка година през март – онзи момент, в който слънцето грее така убедително, че човек почти е готов да повярва, че зимата е приключила завинаги. Поглеждаш през прозореца, виждаш светлина, синьо небе и си казваш: „Ето, пролетта дойде!“. Десет минути по-късно излизаш навън и разбираш, че пролетта всъщност още преговаря с вятъра.

Като жена, която вече има поне един шал за всеки каприз на времето, мога уверено да заявя: март е месецът, в който природата решава да ни направи на глупаци. Сутрин излизаш с палто, обедът те сварва по тениска, а вечерта пак търсиш ръкавиците, които вчера „сигурно вече няма да трябват“. И в центъра на този малък метеорологичен театър стои главният актьор – мартенското слънце.

На пръв поглед то изглежда мило, топло и почти приятелско. След дългата зима всеки лъч е като покана за кафе на пейката в парка. Но ако има нещо, което съм научила от годините и от няколко болезнени слънчеви изненади, то е следното: мартенското слънце е чаровник, на когото не бива да се вярва напълно.

Кожата – първата жертва на пролетния ентусиазъм

След месеци студ, вятър и отопление кожата ни е в състояние, което може деликатно да се опише като „леко обидена“. Суха, чувствителна и неособено подготвена за рязка среща с UV лъчите.

И точно тогава идва март и всички решаваме, че е време да извадим лицата си на слънце. „То е още слабо“, казваме си уверено. Да, слабо – колкото коте, което се преструва на невинно, докато събаря саксията.

Истината е, че ултравиолетовата радиация през март вече започва осезаемо да се усилва. Кожата, която е била „на зимен режим“, реагира по-бързо – появяват се пигментни петна, зачервяване, а при по-дълъг престой може да има и изгаряне. Да, дори когато още носим яке.

Така че ако не искате да се превърнете в ходеща карта на слънчеви петна, един крем със слънцезащита вече не е лукс, а интелигентна стратегия.

Имунитетът – когато топлото време ни подведе

Март има още един любим номер. Той кара хората да повярват, че пролетта вече е настъпила напълно. И тогава започва масовото събличане на якета.

Виждала съм го всяка година: първият слънчев ден и половината град ходи облечен сякаш е май. След което следва класическият сценарий – вятър, температурен спад и една седмица с чай, мед и леко драматично подсмърчане.

Тялото ни все още е в зимен биологичен ритъм. Рязката смяна на температури натоварва имунната система, а комбинацията от слънце, вятър и променливо време често води до настинки, синузити и други „пролетни подаръци“.

Очите и косата – подценените участници

Не само кожата страда от мартенското слънце. Очите също могат да бъдат чувствителни към по-силната светлина след месеци сиви дни. Ако сте се чудили защо изведнъж присвивате очи като котка на прозорец – ето ви обяснението.

Слънчевите очила не са само моден аксесоар, макар че, честно казано, аз лично нямам нищо против да изглеждам леко загадъчно.

Косата също усеща промяната – сухият въздух, слънцето и вятърът могат да я направят по-чуплива. Което е неприятно, особено когато точно сме решили, че е време за „пролетно обновление“.

Как да преживеем март достойно

След години наблюдения и няколко малки сезонни грешки съм стигнала до няколко прости правила:

• слънцезащита за лицето, дори когато още мирише на зима
• слой дрехи, защото март обича изненадите
• повече вода и витамини
• и умерен ентусиазъм към първото топло време

Защото мартенското слънце е като стар приятел с чувство за хумор – носи настроение, но обича да ни тества.

И ако трябва да съм честна, може би точно това му е чарът. Само че аз вече го посрещам подготвена – с крем със SPF, слънчеви очила и едно яке „за всеки случай“.