Автофагията е способността на организма да се самопрочиства от вредни, стари или болни клетки. Или иначе казано, най-общо може да се определи като своеобразно самопречистване на организма.
Механизмите на автофагията са вече добре изучени: съвкупност от процеси, които събират, рециклират и преработват остарели или повредени клетъчни компоненти в нови молекули и структури, полезни за клетката. Нарушенията в този пречиствателен механизъм водят до натрупване на ненужни клетъчни фрагменти и „отпадъци”, загуба на ефективност за цялата клетка и стареене на тъканите.
Съвременният човек пълнее и се разболява, защото се храни неправилно и защото живее натоварено, като не спазва природните закони и не следва вътрешния си биологичен часовник, казва немският натуропат графиня Ангелика Волфскийл.
Кратка характеристика
- Думата “автофагия” произлиза от древногръцката αὐτόφαγος или в буквален превод „самоизяждане“;
- Научно терминът “автофагия” се въвежда през 1963 г. от белгийския биохимик Кристиан дьо Дюв;
- Едва през 2016-а японският учен Йошинори Осуми получава Нобелова награда за медицина за откриването и изясняването на механизмите за автофагия – фундаменталния процес за разграждане и рециклиране на клетките. Йошинори Осуми разкрива процеса на унищожаване и пречистване на клетъчните компоненти. След инфекция например този механизъм елиминира нашествениците в клетката – вируси и бактерии. Той има важна роля също за елиминирането на остарели, повредени или опасни клетъчни компоненти. Нарушенията в този механизъм на пречистване ускоряват процесите на стареене и стоят зад редица болести – Паркинсон, диабет, рак и др. Той акцентира върху контрола на този процес.
- Днес повече отвсякога е сигурно, че “добре работещият механизъм на автофагията означава по-здраво тяло”.
Какво всъщност е автофагията?
Това е естествен процес на разграждане на клетки и протеини в тялото на човек. Може да бъде избирателна (микроавтофагия) и неизбирателна (макроавтофагия). Първият вид автофагия служи за разграждане на повредени клетки, органели и протеини, докато вторият – за удовлетворяване енергийните нужди на тялото в ситуации като гладуване и интензивно натоварване.
Доказано е, че гладуването се отразява върху живота на организмите. В изследване, проведено в Германия, мишките, които са поставени в режим на “постене” и се хранят на по-големи интервали, удължават живота си с 15%.
Друг интересен резултат от този експеримент е, че процентът на раковите заболявания и при двете групи мишки бил еднакъв, но при тези, които са се хранели по-малко и по-рядко, туморите нараствали значително по-бавно. Направените изводи показват, че претоварването на клетките с храна не води до нищо хубаво.
Автофагията се „отключва“ чрез гладуване в интервали от 20 до 36 часа през определени периоди, които се редуват с нормално хранене. В резултат на този вид „диета” се постига редуциране на калорийния прием, но крайният ефект всъщност се оказва много по-значим от това да постигнем просто желаното намаляване на теглото си.
За да се случи процесът на автофагия в клетките обаче, трябва да им бъде дадена възможност за това, обяснява Ангелика Волфскийл. Защото се оказва, че при претовараване на клетката с храна при често хранене именно автофагията страда най-много.
И обратното – кратките периодични състояния на глад подпомагат самопречистването на клетката. Поради тези причини немският натуропат съветва пациентите си (и то не само тези с наднормено тегло) веднъж седмично да пропускат вечерята – последното им хранене за деня да бъде на обяд, като се лишат и от закуската на следващия ден.
По този начин си осигуряват 24-часов интервал на пълен глад. В този момент клетката включва процеса на автофагия. Този вид гладуване се понася доста по-леко от друг вид диети и за разлика от повечето режими на ограничаване, ползите от него са многобройни и за здравето, и за добрата форма, категорична е Ангелика Волфскийл.
Автофагията – контролираната борба със стареенето и болестите
Оказва се, че нарушенията в този естествен пречиствателен механизъм на клетката могат да доведат до натрупвания на ненужни фрагменти и отпадъци, загуба на ефективност на цялата клетка и стареене на тъканите.
Задълбоченото изследване на автофагията през последното десетилетие позволява манипулиране на процеса от учените и поддържане на тъканите здрави и млади за по-дълго време. Какво обаче са получените в лабораторна среда знания, ако те не са достъпни за хората?
Промените на кожата принадлежат към най-разпознаваемите признаци на стареене. Съответно те представляват особен интерес за козметичната грижа за кожата. Една от най-разпространените теории за стареенето на тялото е тази на Денъм Харман, според която клетъчното стареене е предизвикано от токсичното въздействие на кислородните радикали – частици, които се опитват да се свържат с електрони от заобикалящата ги среда като по този начин я нарушават. Въздействието на радикалите може да бъде обобщено с понятието „оксидативен стрес“ и е един от основните причинители на клетъчна смърт.
Продукцията на радикали в голяма степен се дължи на нарушената структурна цялост на клетъчните митохондрии, за която се грижи именно митофагията (избирателна автофагия) като рециклира тези нарушени митохондрии.
Оксидативния стрес е един от основните причинители на възрастовите промени при хората, от който е почти невъзможно да избягаме. Въпреки че кожата образува бариера за околната среда, с напредването на възрастта тази бариера изисква “непрекъснато обновяване”, което не може да се осигурява в нужните темпове от организма.
Последните експериментални данни сочат, че автофагията участва в кожната хомеостаза и стареенето на кожата е свързано и частично причинено от дефекти на автофагия. Не много отдавна на световния пазар се появяват продукти, които благодарение на своите съставки имат свойството да влияят на автофагията, респ. на процеса на стареене.
Благоприятно отражение върху организма се изразява в намаляването ефекта на оксидативния стрес, създаван от синята светлина (излъчваната от екраните на дигиталните устройства и модерното лед осветление).
Основната им цел е забавяне процеса на “захабяване” на клетката и нейните компоненти. Темата за синята светлина и борбата с уврежданията и забързването процеса на стареене, които тя причинява, все по-активно навлизат в сферата на козметика.
И именно затова се създават продукти, които да играят ролята на “протектор” на кожата на лицето, която да бъда мека, гладка и сияйна дори когато обкръжаващата ни среда не го позволява. С помощта на непрестанния технологичен процес, днес ние имаме възможност да влияем благоприятно на процесите в нашето тяло и да си бъдем по-полезни отвсякога.
Продуктите, стимулиращи автофагията, разширяват възможностите на човек и се превръщат в “елексир на младостта” за всеки от нас.
Българската следа
Можем да се похвалим, че има българска разработка в тази насока. И по-точно нашият интерес към механизмите на автофагията доведе до тази разработка.
Открихме активната съставка SAKADIKIUM™, която регулира разграждането на увредените и създаването на младите клетки на кожата. Обърнахме се към нашия доверен партньор – Института по обща и неорганична химия на БАН. Специалистите от института успяха да вложат успешно тази активна съставка в крем и така създадохме Аврора – анти-ейдж козметична серия, която стимулира автофагията на кожата.
Всички вече знаем, че едни от най-подценяваните фактори за преждевременно състаряване на кожата са градското замърсяване и изкуствената светлина. Добрата новина е, че SAKADIKIUM™ е иновативен мултипротектор и предлага защита от замърсен въздух и синя светлина, излъчвана от LED осветление, мобилни телефони, лаптопи, телевизори.