Синя светлина – в тази статия сме синтезирали най-важната информация за вредното ѝ въздействие върху човека като цяло и как тя влияе върху преждевременното състаравяне на кожата. Даваме и решение как да се предпази кожата от вредното ѝ влияние.
Когато говорим за замърсена околна среда, обикновено си мислим за прах, радиация, химикали, газове. Никой не си представя ярко осветените градове през нощта или екрана на любимия си смартфон.
Но светлинното замърсяване вече е факт и се оказва не по-малко вредно от всяко друго замърсяване на околната среда. Има една негова компонента, която носи неподозирана опасност за човешкия организъм.
Как синята светлина влияе на организма
Това е частта на слънчевия спектър с дължина на вълната около 400 – 480 nm, която човешкото зрение разпознава като син цвят. Тя е високочестотна, характеризира се с много висока цветова температура и достига над 7000 К. Определят я още като високо енергийна видима светлина – HEV (от High-Energy Visible). Граничи с невидимите ултравиолетови лъчения с дължина под 400 nm и със зелената част на спектъра.
Съставна част е на дневната слънчевата светлина и учените смятат, че точно тя подтиква мозъка към будност и активно действие. С намаляването ѝ към залез, организмът се подготвя за сън и започва да отделя мелатонин – хормон на съня. Така е било за хората стотици хилядолетия наред. Но не и за нас.
Съвременните осветителни технологии осигуряват все по-евтино осветление, все по-достъпни са и се използват неограничено. Светодиодите са не само в осветителните тела, но и в дисплея на всеки модерен уред – телевизори, компютри, лаптопи, таблети, телефони, прибори за различни цели, домакински уреди.
Проблемът е обаче, че основна съставка на излъчваната от тях светлина е точно синьо-виолетовата. И дори когато загасим осветлението, но продължим да ровим в телефона си, ние изпращаме сигнал до мозъка си, че още е ден, още е време за будност и отлагаме производството на мелатонина, което пък отлага съня и нарушава цялостния процес за обновяване на жизнените системи през нощта.
Огънят и пламъкът на свещите не излъчват синя светлина. От сегашните осветителни технологии тя най-малко присъства в излъчването на отиващата вече в историята крушка с нажежаема жичка. Сериозни са пиковете в синия спектър при CFL лампите (compact fluorescent lamp) – тези, които представляват навита на спирала стъклена тръба.
При светодиодите (особено при така наречена студена LED светлина), използвани в осветлението и в дисплеите, пикът е по-малък, но за сметка на това сме в контакт със сините екрани най-дълго и най-отблизо.
Опасностите, които крие синята светлина
Освен през специализираните очни рецептори, светлината прониква в организма и през кожата. Външните ѝ слоеве са достъпни за ултравиолетовите лъчи, за целия видим спектър и за инфрачервените лъчи, като видимата светлина и IR достигат чак до дермата и до ретината на окото – особено при децата.
Всяка дължина на вълната се абсорбира от специални молекули, наречени хромофори. Дори и когато късите вълни са с твърде слаба интензивност и сила, за да причинят директно изгаряне, те възбуждат множество свободни радикали, които с времето нанасят щети върху очите и кожата (помътняване на лещата, ускорена загуба на колаген и стареене).
Още през 1965-66 година е доказано, че излагането на най-късите вълни от видимия спектър – синьо-виолетовата светлина около 400 до 460 nm – крие реални опасности от увреждане на фоторецепторите в окото и на ретината като цяло. Опитът е проведен с плъхове-албиноси.
Макар че щетите са фототоксични, а не термични (няма изгаряне), увреждането било необратимо и настъпвало само след няколко часа до няколко дни. При това става дума за интензивност в рамките на нормалната дневна светлина.
Откритието е потвърдено от многократни последващи изследвания и формира базата на схващането за опасността от синята светлина за зрението. Тази опасност нараства успоредно с възрастта и развитието на естествените дегенеративни процеси.
Скорошни проучвания доказват, че късовълновият видим диапазон действа по сходен начин и върху по-късно откритите очни рецептори, които са специализирани да сигнализират на мозъка за спектралния състав на светлината и така осигуряват синхронизирането на биологичния часовник и циркадните ритми с природните ритми.
Какво е HEV
HEV (High-Energy Visible) светлината се сочи и като главният виновник за отлагане и скъсяване на мелатониновата фаза, което пък пряко повлиява циркадния ритъм на организма. Различни изследвания (Figueiro и Rea 2010, Lockley et al. 2003).
West et al. (2011) доказват, че вълните с дължина 460-480 nm при равни други условия по-силно потискат отделянето на мелатонин от зелената светлина (555 nm). В тесен диапазон (469 nm, 20 µW /cm2) тя потиска производството му в човешкия организъм доста по-ефективно и от бялата полихроматична светлина с цветна температура от 4000 К.
Това означава още, че синята светлина пряко и косвено повлиява връзката между различните типове клетки, структурата на съня, поведението на мозъка и способностите му за познаване, сърдечната честота и телесната температура, експресията на някои гени, и т. н.
Разбира се – не всички и невинаги тези действия са за лошо. В някои случаи тя се прилага за лечение на различни кожни и нервно-психични проблеми.
От съществена важност е дали облъчването със синята част на спектъра се случва нощем или денем. С увеличаването на познанията за циркадния ритъм се научава все повече както за щетите, нанесени на организма от недостига на естествена слънчева светлина, така и от прекалената осветеност късно вечер и нощем.
Синята светлина и кожата
Особено кожата на лицето е изложена на непрекъснатото облъчване от много близо със синята светлина на смартфоните и таблетите, електронните четци, лаптопите, компютрите и различни други устройства.
Тя прониква по-дълбоко от ултравиолетовата невидима светлина. Разстройва и забавя производството на колагена и еластина; предизвиква възпаления и каскадно отделяне на свободни радикали; намалява концентрацията на каротеноидите в кожните пластове; води до появата на линии и бръчки и ускорява остаряването на кожата.
Като най-големия орган на тялото, кожата страда от нарушаването на циркадните ритми при продължителен престой на осветление нощем. От една страна това се случва поради разстроения ритъм на клетъчните функции, от друга – поради затрудненото детоксикиране и регенериране при съкратената биологична нощ на организма.
Изследванията (M. Denda et al. J. Invest. Dermatol. 128 (2008) 1335-1336 and L. Zastrow et al. IFSCC Magazine, 11 (3) (2008) 297-315) показват, че при различните дължини на светлината от видимия спектър (400 – 700 nm) кожата на опитните мишки възстановява защитната си кожна бариера с различна скорост. Възстановяването се забавя (спрямо контролната група) при синята, не се променя при зелената и се ускорява при червената.
Макар да се смята, че късовълновата светлина във видимия спектър не влияе на ДНК, то в диапазона от 415 nm тя съществено повлиява производството на меланин, което пък води до преждевременно формиране на старчески петна и хиперпигментация.
Изследване в тази посока е проведено от екип на Центъра за фармакология Clinique Appliquée à la Dermatologie (CPCAD) и Университетската болница в Ница, Франция, през 2014 г. и е допълнено пред 2017та. Ако вече имате мелазма, телефонът ви може да доведе до задълбочаването ѝ.
Кожни заболявания
Кожните заболявания, повлиявани от светлината, са две категории. Едните са тези, които се предизвикват от нея (UV, видима светлина, lR) и другите, които вече съществуват и се влошават от нея. Смята се, че тези заболявания не могат да бъдат провокирани или стимулирани от изкуствената светлина.
Но има пациенти с повишена чувствителност, чието състояние рязко се обостря с излагането на изкуствено осветление със засилено присъствие и интензивност на синия спектър. Такива са значителна част от болните с хроничен актиничен дерматит, порфирии, слънчеви уртикарии, полиморфни светлинни ерупции и др.
Доказана е зависимостта между ниските нива на мелатонина, предизвикани от синята светлина късно вечер и нощем и системния лупус еритематозус, който поразява съединителните тъкани, кожата, жизненоважните органи и е с лоша прогноза.
Що е то „цифрово стареене“
Така специалистите понякога наричат промените в кожата, предизвикани от влиянието на синьо-виолетовата светлина, която излъчват цифровите устройства.
Особено внимание те обръщат на кожата на лицето. Дали работите, или се забавлявате, то постоянно е в опасна близост до екрана на телефона, четеца, таблета, компютъра и т. н. Така давате възможност на високочестотната HEV (High-Energy Visible) светлина безпрепятствено да нанася своите поражения върху епидермиса, да предизвиква ускорена поява на бръчки и явни признаци на остаряване.
Учените от Изследователски център за защита от йонизиращи и нейонизиращи лъчения (INIRPRC) и Университета по медицински науки в Шираз, Иран, обръщат специално внимание върху пораженията, нанасяни при често правене на селфи със светкавица.
Измерванията показват, че при равни други условия колкото по-голям е екранът, толкова повече е отделяната синя светлина. Но и при малките дисплеи тя видимо надделява над останалите дълговълнови цветове.
Можем ли да се защитим от вредната синя светлина
Кардиналното решение на проблема с отказ от всякакви осветители, устройства и уреди, излъчващи късовълнова светлина на границата на видимия спектър явно няма как да се случи. Затова вече се предлагат защити на различни нива – софтуер, устройства, нови осветителни технологии. Те трябва да ограничат щетите, нанасяни от изкуственото осветление и от синята светлина в частност.
Създава се и козметика, пазеща от лъчите в синия спектър. Тя разчита най-вече на мощни антиоксиданти и каротеноиди, които да парират влиянието на HEV върху кожните клетки.
В различните продукти се вграждат филтри за минимизиране на дълбокото ѝ проникване. Специализираната козметика е напълно съобразена с потребностите на различните типове кожа и е особено препоръчителна за лицето и ръцете, които са изложени на късовълновите лъчи непрекъснато от опасна близост.
Решението за предпазване на кожата от синя светлина
Френската фирма Gattefosse патентова козметичната съставка ENERGINIUS™. Тя е 100% натурална активна съставка, която защитава кожата от вредната синя светлина, излъчвана от телефони, телевизори, монитори, LED осветления и др. Добива се от корените на Индийския Женшен (Withania Somnifera) по иновативна NaDES технология и е органично сертифицирана.
Ефикасността ѝ е доказана както на геномно, така и на клетъчно ниво. ENERGINIUS™ се бори срещу намаляването на генната експресия, свързана с митохондриите и актиновия цитоскелет във фибробластите, изложени на изкуствена видима светлина.
Това предпазва транскриптомата на дермалните фибробласти срещу вредните ефекти на изкуствената видима светлина и следователно поддържа здравето на дермата след такъв стрес. ENERGINIUS™ запазва митохондриалната мрежа от фрагментиране, което позволява пълното нормализиране на производството на АТФ (Аденозинтрифосфат).
Друга такава съставка е SAKADIKIUM™ – концентриран екстрат на захар, извлечен от коренищата на Hedychium coronarium – мадагаскарско растение, което може да срещнете с наименованието “butterfly ginger” или иначе казано пеперуден джинджифил, както и “white ginger lily” – бяла джинджифилова лилия.
SAKADIKIUM™ действа като мултипротектор в случаите, в които кожата е изложена на синя светлина, UV лъчи или някакъв вид замърсяване. След подробните изследвания на Йошинори Осуми, който през 2016 г. получава нобелова награда за труда си за автофагията, специалистите в грижата за кожата имат възможност да опознаят по-добре този процес и как могат да влияят върху него. Така откриват, че SAKADIKIUM™ защитава лизозомната мрежа и регулира клетъчната автофагия.
Каквато и защита да изберете, изхвърлете телевизора от спалнята и се опитайте час-два преди лягане да не работите на компютъра, да не поствате в социалните мрежи и да не ровите в интернет. Това ще ви осигури здрав сън и като бонус – по-добро здраве и по-красива кожа.
Ние от Nova Cosmetics разработихме и произвеждаме козметика с тези съставки. Blue Guard с ENERGINIUS™ и Аврора с SAKADIKIUM™.
Пълните изследвания можете да намерите тук:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24888214
https://www.jidonline.org/article/S0022-202X(17)32792-6/fulltext
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6280109/
https://ec.europa.eu/health/scientific_committees/opinions_layman/artificial-light/en/index.htm#il1
https://www.2020mag.com/nysso/courses/117596/PDF_Content.pdf